25 ноември 2009

Интересни запалки









21 ноември 2009

Ново блогче

Ето линк за новия ми блог: ЦЪК!


Идеята е да пускам по една песен всеки ден. Понякога ще се отнася пряко към моментното ми състояние, понякога ще е просто заради това, че инструментала или текста ми допадат. Повечето песнички ще са в стил hip-hop, тъй като съм голям любител на американските рапъри. E, все пак началото ще е за единствения и неповторим Jacko и любимата ми негова песен Give In To Me. Ето я и нея: цък!

Надявам се да харесате песничките! (:

16 ноември 2009

Отмъщението на фризьора

I'm back with the funny stuff :p EnjoY!





07 ноември 2009

Как бях обслужен днес в Office 1 Superstore?



Днес се наложи да правя ксерокопие на личната си карта. Влизам в споменатия в заглавието обект. Няма "Добър ден!" Да, вярно, че вънка си е мрачно, ама все пак... Та подавам си документа да го снимат и гледам насреща цените за копия. 0,10лв прочитам, отварям портфейла и бръквам за 10 стотинки, когато отсреща чувам "20 стотинки". Наложи се да давам хартийка, но и в това няма голямо значение. Подавам и една банкнота от 2 лева и получавам обратно 1,60. За миг се замислям... и решавам да не се правя за 20 стотинки (не че по принцип не бих, просто в момента не съм в настроение за никакви "конфликти"). Бързайки да свърша другото си задължение (пък и една друга мисъл е постоянно в главата ми) излезнах от магазина без да си прибера личната карта. След 5 минути се върнах да си я взема. На влизане бях посрещнат с думите: "Ти си взе копието, ама картата забрави..." Ама интонацията ми подсказва, че по-скоро си мислеше: "Леле, този е голям тъпак!"

Та, ето така бях обслужен днес в Office 1 Superstore. Останах недоволен.

06 ноември 2009

Да бъдеш или да не бъдеш...

Ех, скъпи ми приятелю. Докъде я докарах?!? Питам се, дали изгубих за винаги това, което смятах за смисъла на моя живот? ...или това е поредната игра на съдбата, искаща да провери, дали е остнало нещо човешко в мен? Поглеждам, там, някъде вътре в мен... уви... няма го или се е скрило в дълбините, уплашено от всичко това, което съм изговорил и направил. Поглеждам по-надълбоко с надеждата, че там ще намеря малко човещина там, изплашена, свита с някой ъгъл, но виждам само ярост, гняв... Гняв към света и към начина, по които се движи... но не! По-скоро е гняв към мен, гняв към моя свят, гняв към начина, по които задвижих моя свят. Всичко ми се струва безполезно заедно с тази агресия вътре в мен. Иде ми да сложа край... в буквалния смисъл на думата. Пламъкът на надеждата, които все още грееше леко в мен, вече угасва... а след него... след него никой не знае. Едно време се чудех, какво е имал предвид Хамлет като изрича:

Да бъдеш или не - туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшицете, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи -
не повече...

Сега го разбирам...

02 ноември 2009

Песничка

7 1/2...

16 октомври 2009

Боже, колко мъка има по този свят, Боже...

Просто останах без думи...



05 октомври 2009

Идиоти на улицата

На кратко искам да споделя това, на което станах свидетел вчера. Прибирам се към дома след спортния следобед, стигам до кръстовище с кръгово движение, оглеждам се и ето какво става: В ляво от мен пътят има 3 ленти: дясната е за завой надясно, а централната и лявата са за влизане в кръговото. Имаше само 2 коли на тази част от пътя и те щяха да се сблъскат поради некадърността (или може би, защото и двамата се мислеха за по-големи тарикати от и на двамата шофьори. Този от лявата лента реши да продължи направо и да влезне в кръговото, а този от централната лента пък на свой ред си беше решил да завие надясно. Добре, че бяха спрели малко преди това, за да пропуснат колата с предимство от кръговото. Ако се бяха движили с по-висока скорост, не ми се мисли... А факта, че не спряха на пещеходните пътеки няма да го коментирам...

24 септември 2009

Въпроси без отговори

Седя си пред компютъра, обикаляйки из виртуалното пространство с надеждата тъжните мисли да се махнат от главата ми... но всъщност не искам да се махат, затова пиша тук. Толкова неща едновременно ми минават през главата, че дори не мога да се съсредоточа върху едно нещо. Мисля си за живота. За хубавото в него и за лошото в него. Обръщали ли сте внимание, че се сещаме за лошото, само когато то ни сполети, само когато го срещаме лице в лице, само когато то натъжава нашите сърца. Защо чак тогава си правим равносметка на това, какво ни се е случило? Защо чак тогава наистина разбираме, какво означават хубавите моменти? Сложни въпроси... дори философи като Аристотел и Кант не биха ми дали красноречив и ясен отговор. А аз търся отговорите в моята глава... главата на един обикновен студент. За съжаление отговри трудно ще намеря, защото тези въпроси пораждат не отговори, а нови и нови въпроси. Замислям се, всъщност обикновен човек ли съм или съм един уникален човек (надявам се да не го възприемете като суперлатив... нямам това предвид). Уникален с какво?!?

Твърде много въпроси и никакви отговори. Поне едно знам: Утре, когато тези въпроси вече ги няма, аз ще се боря за хубавото, за това, което ми дава радост. Не знам, дали страхът от тъгата е мотивиращият фактор в случая или е нещо съвсем друго, но знам, че аз ще опитам...

12 септември 2009

Още една драсканица

Направих я вчера, докато гледах филм. Започвам да си мисля, че не съм чак толкова голям инвалид в рисуването :p

09 септември 2009

А, къде е кошчето?!?

Излизам си аз днес по работа, качвам си се в автобуса от градския транспорт, таксувам се и си получавам билетчето. Дотук всичко е ОК! Стигнах до желаната спирка, приготвих се за слизане и щом вратите се отвориха - скок навън! Отново всичко е ОК (да не повярва човек)! Трябва да пресичам, свети зелено за пешеходците. Бързо се понасям по шосето, преминах трите платна на булеварда, но ме свари червеното, преди да успея да пресека платната за насрещното движение. Спирам се аз на тротоарчето и чакам търпеливо и се замислям, къде да си хвърля билетчето. На спирката не успях, дори не се замислих, защото бързах да не изпусна зеленото човече. И си казах "Е, то и от другата страна ще има кошчета!" Е, по - грешно твърдение от това до сега не бях правил. Оказа се, че от другата страна на булеварда (наложи се да го извървя почти целия) има точно 0 кошчета. Точно така - нула! А е един от основните в града (за съгражданите - бул. Източен от страната на стадион "Ботев"). Уж го правиха наскоро - преди 5-6 година максимум, но кошчета няма. Много неудобно. Носих си билетчето в ръката 15 минути. Накрая свих в една квартална пресечка и се освободих от "товара", които полетя към големия контейнер за битови отпадъци (и попадна точно в целта!). Мисълта ми е - бива ли такова нещо?!? През булеварда минават рейсове и непрекъснато слизат хора с билетчета пък и не само! Къде ще си изхвърля носната кърпичка ако ми се наложи? Или да си правя колекция от сополиви кърпички в джоба?!? Още един път ще кажа - страшно неудобно е за хора, които не искат да си хвърлят боклуците на тротоара!!!

Обаче едно ми направи впечатление - въпреки липсата на кошчета булевардът беше изключително чист! Или мислещите хора са станали повече, или чистачките са си свършили добре работата...

19 август 2009

Изкуството в чашка кафе - част 6






11 август 2009

Странна драсканица

Вчера докато си приказвах с един приятел по скайп, имах химикалка и лист под ръка и ето какво се получи:



По принцип съм абсолютен инвалид в рисуването, но тази драсканица ми хареса. Прилича ми на смесица между делфин и змия. Сигурно си има някакви теории относно такива несъзнателни рисунки... Ще ми е интересно да разбера, какво ли значи?!?

07 август 2009

Интересен гост

Преди малко ме посети един гълъб. Успях да му направя само 3 снимки, като се приближих повече и отлетя... Ето го и него!



28 юли 2009

Международен Facebook майтап

Днес попаднах на това. Посмях се доста! Кликнете върху картинката, за да я уголемите!

24 юли 2009

Джентълмен ли? Има ли смисъл!?!

Тези дни се замислям, има ли смисъл да си джентълмен и да се отнасяш вежливо към "дамите". Няколко примера ви давам.

1. Преди седмица ми се наложи да плащам една сметка. Влизам в сградата на учреждението и с усмивка на лице поздравявам с "Добър ден". Касиерката, видимо недоволна от това, че прекъснах разговора й с колежката, се обърна към мен... и това беше. Нито "Добър ден!", нито "Кажете!" Сега като се замисля, вариянтът "С какво бих могла да ви помогна?" е направо смешен. Платих си сметката и на тръгване пожелавам "Лека работа". Последва втори отегчен поглед... и си тръгнах.
2. Влизам в магазин и общо взето същата ситуация... викам си, че е някакво съвпадение или кофти късмет да ми се падат такива жени, които да ме обслужват.
3. Днес в блока. Трима човека чакаме за асаньор. Редът е следният - първа е една жена натоварена с 2,3 чанти. След това съм аз. И след това една друга жена. Асансьорът наближава и аз си викам да се направя пак на джентълмен и да им отворя врата. Е направих го. И пак нямаше мерси, нито кимване с глава... абе даже не ме отразиха.

Та се чудя, има ли смисъл... няма ли? Нищо, аз ще си продължавам с опитите да бъда вежлив, пък белким някой ден да получа поне едно мерси.

20 юли 2009

Едно от най - красивите кътчета на Земята - Плитвице









18 юли 2009

Съботна дрямка









13 юли 2009

Усмихнатата брускетка

02 юли 2009

SVEJO-бъг

Снощи пуснах няколко снимчици на "новата река" в Пловдив и днес сутринта гледам, че уж трима са гласували положително (нито един отрицателно), а на бутончето показва цифрата 1!

Пловдив след проливния дъжд

Ето как излгеждаше една средностатистическа пловдивска улица след пороя!