23 април 2009

Не само в България има странни закони


Много от нас се учудват на креативността на българските политици и невероятните им успехи в създаването на чудновати закони. Но ето какво са родили някои други "умни глави":


1. Тайланд:
  • Всеки трябва да носи риза докато кара кола.
  • Забранено е да се стъпва върху националната валута.
  • Незаконно е да напускаш дома си, ако не носиш бельо.
2. Швейцария:
  • Дрехи не могат да се закачват за сушене в неделя.
  • Забранено е миенето на коли в неделя.
  • Незаконно е да пускаш сифона на тоалетната след 22 часа.
3. Сингапур:
  • Скачането с бънджи е забранено.
  • На хомосексуалистите е забранено да живеят в страната.
  • Забранено е да се пикае в асансьорите.
  • Забранена е продажбата на дъвки.
4. Великобритания
  • Всички граждани от мъжки пол над 14 години трябва да практикуват поне 2 часа седмично стрелба с лък. При това практикуването трябва да бъде съблюдавано от представител на духовенството.
  • С изключение на морковите, повечето стоки не могат да се продават в неделя.
  • Тези, които искат да си поръчат телевизор, трябва да си купят и лиценз за това.
5.  Камбоджа:
  • Водни пистолети не могат да се ползват на празненствата за нова година.
6. Австралия:
  • Доживотната присъда е 25 години.
  • Само лицензирани електротехници могат да заменят изгорялата електрическа крушка.
7. Канада:
  • 35% от музиката по радиото трябва да бъде канадска.
  • Забранено е хората да си поливат градината, докато вали дъжд.
  • Нелегално е катеренето по дърветета.
8. Дания:
  • Преди да запали колата, всеки е длъжен да провери светлините, спирачките, волана и да натисне клаксона.
  • Забранено е да се запали кола, ако има някой под нея.
9. Франция:
  • Между 8 и 20 часа музиката по радиата трябва да е поне 80% френска.
  • Забранено е да се целуваш на жп-линия.
  • Забранено е да си кръстиш прасето Наполеон.
10. Германия:
  • Възглавницата се смята за "пасивно" оръжие.
  • Всеки офис трябва да има изглед към небето, дори и да е малък.
  • Незаконно е да ти свърши бензина на магистралата.

...лошото в случая е, че техните могат да се погледнат от забавната страна на нещата, а нашите са трагични от всяка гледна точка.

22 април 2009

Изкуството в чашка кафе...

Тази толкова обичана от нас напитка... лично аз ще се замисля, дали да си изпия кафето, ако ми го поднесат по този начин!











...следва продължение.

19 април 2009

Забавни животни - Компилация

Представям ви едно клипче правено от мен преди около година и половина. Надявам се да ви хареса.



Ето го и клипчето във vbox7.com:


18 април 2009

Когато стана президент

Написах това стихче, когато бях 6-ти клас (преди около 8 години и половина). Интересна мечта съм имал тогава...

Няма това да забравя,
докато не го направя.
Искам да стана президент,
а не някакъв си резидент.
Държавата да управлявам
и народа да направлявам.
Тогава в Европа ще ни вземат
и от красотата българска не ще се съвземат,
САЩ ще се съобразява с нас,
ще пита: "Как е при вас?"
Всеки ще ни завижда
и България ще им се привижда.
На всички заеми ще отпускаме,
но терористи през нас не ще пропускаме.
И във футбола добри ще станем,
на върха ние ще застанем,
всеки ще коментира и вика
България 8 на Франция натика.
Президен като стана,
света в ръце ще хвана.
И най - добри ще въдем ние,
всеки ще ни вика Вие!

25.11.2000

Авторска снимка в seir.bg

Много от нас посещават seir.bg за да се посмеят малко на простотията в нашата държава. Вчера пратих няколко авторски снимки от пловдивските улици и днес една от тях вече краси сайта на seir.bg. Снимката в seir.bg можете да видите от тук! А тук ще кача снимката без логото.

Интересен пътен знак

Ако някой от Пловдив иска да види на живо този “феномен”, може да иде на бул. Марица (юг) до моста на Герджика.

Оригиналната статия - тук!

Ето от кого трябва да взима пример България



Става въпрос за това, че Северна Корея е изгонила експертите на MAAE. Корейците за пореден път си заслужиха адмирациите, като отказаха да “лижат задника” на американците! Евала им правя на тези хора, които въпреки продоволствените проблеми продължават да спазват принципите си и да не се поддават на манипулации от страна на “световния лидер”. Ако нашите политици имаха поне малка част от мисленето на корейските си колеги, щеше да ни е по-добре. Нямам предвид да почнем да произвеждаме и ние атомни бомби. Просто ми се иска да не бяхме такава “обща”, каквато сме от доста години насам. Първо братушките, после швабите, после пак братушките, сега янките… ами не става така за съжаление.

Статията беше публикувана на 15 април 2009 тук!

1 596 270 108 олигофрена - 1 умница


„Хората в интернет са олигофрени. Тези хора само злобеят и това им е забавлението”

Ето какво пише в Българският тълковен речник срещу думата олигофрен:

1. Спец. Слабоумен човек.
2. Пренебр. Глупак

Скъпи колеги. Братя олигофрени! Чудни хора се разждат в нашата държава. Чудни хора - чудни изказвания. С всеки изминал ден се изумявам все повече от това, до къде стига българинът, когато има пари, власт или нещо, което го прави “по-голям” от останалите българи. Изумявам се на безграничната простотия и ниска култура. Изумявам се от факта, че тази простотия я има не само сред “простия” народ, ами и сред “висшата класа” (това май не е класа, та камо ли висша).

Чудите се, за какво ви говоря… а може би вече отгатнахте, гледайки снимката и цитата. Ако не сте запознати, моля прочетете това!

Е, героинята в моя блог днес е г-жа Жени Клаканджиева. Трудно ми е да разбера, как човек, който се е прочул чрез красотата си, дава такива радикални оценки за умствените способности на интернет потребителите. Не сме ли ние тези, които залагат главно на своята инициативност, креативност и куп други качества, за да привлечем вниманието на другите. Ние не си показваме циц… хубавите очи, за да ни видят останалите. Използваме акъла си най-вече. За това се чувствам лично обиден, след като някой ме нарича олигофрен. Защото аз не съм! Знам, че и вие не сте!

Оригиналната статия, публикувана на 12 април 2009, и коментарите към нея може да намерите тук!

Забавни животни: Хамстери

Предлагам ви малко забавни картинки на тези сладурски мишленца:











Оригиналната статия беше публикувана на 9 април тук!

История с мравка

Имало едно време в една китна страна, на една китна поляна, в един китен мравуняк една мравка. На пръв поглед мравката (чието име ще запазя в тайна и която ще наричам Х) си била една напълно нормална  мравка – имаше глава и шест крачета като всички други, ходеше в Мравченския университет, спортуваше, често излизаше с приятели на оглед из поляната, да видят, дали някой не прави пикник, та да могат и те да похапнат малко и да послушат историите на хората. Хората са странни същества. На Х и неговите приятели често им се случваше да бягат от тях, въпреки че обикновено седяха напълно тихи и слушаха в захлас човешките истории. Беше им непонятно, защо хората искаха да им навредят. Те си седяха мирно на опънатото одеало и слушаха. А хората, само като ги видят, и се ядосваха и полудяваха. Започваха да скачат наляво – надясно, да се суетят, да кряскат и най – лошото -  опитваха се да ги убият. Много приятели на Х си заминаха така… един бе стъпкан с крак, друг - премазан с вестник, трети бе изхвърлен заедно с парченце хляб в близката река и се удави, четвърти попадна в ръцете на хората и бе измъчван, докато не се бе разчленен на най – малки части. И въпреки страхът от смъртта, Х не пропускаше възможност да излезне на поляната и да слуша човешките разкази. Толкова бяха интересни. Всеки път различни. Говореха за всичко – радост, тъга, любов, омраза, гордост, дълг, смирение. Понякога си говореха и безсмислици, които също се харесваха на Х. Той виждаше, че хората живеят. Едни - по – добре, други не чак толкова. Но живееха. Искаше му се и той да може да изпита това. Искаше му се да почувста, че живее… искаше му се, но в ежедневието му нямаше много добри предпоставки за това. Сутрин ставаше рано, отиваше в Мравченския университет, следобед си пишеше домашните или помагаше на другите мравки при търсенето на неща, които не можеха да намерят сами. Понякога играеше игри с други мравки. Беше забавно, но само в началото. От там нататък го правеше, защото така бе по - лесно и защото нямаше, какво друго да прави… и всъщност не търсеше… не искаше да търси. Обичаше спорта. Караше го да се чувства добре в кожата си. Пък и поддържаше форма. Все пак трябва да е ловък и бърз при излизанията горе на поляната. След това Х се прибираше вкъщи и заспиваше. На следващия ден – същото. На по – следващият – пак. И така дните си минаваха и нищо запомнящо не се случваше в живота му. До една вечер, когато той видя две прекрасни очи…

…Х седеше и осъзнаваше, че… всъщност нищо не осъзнаваше. Когато се замисляше за всичко случило се, в главата му изникваше един въпрос: Дали пак ще бъде както преди – сиво и скучно ежедневие? Отговорите не искаше да търси, те щяха да дойдат сами. Само едно знаеше, че ще трябва да се бори със себе си и да се доказва, че може да преодолее това. На Х му беше омръзнало да се доказва – доказваше се пред приятелите, пред преподавателите си в университета, пред себе си. Но сега не искаше да се доказва пред никого. Просто искаше да може да се усмихне и тази усмивка да не е само ей така, колкото да не изглежда коравосърдечен. Но знаеше, че няма да може. Пред другите щеше да бъде същият Х - прителски настроен, щеше да пуска шеги, напълно нормален Х. Ала вътре в себе си, ще е точно обратното. В този момент Х не знаеше, как се чувства. Зачуди си, дали не е загубил някъде сърцето си…

Следва продължение...


Оригиналната статия беше публикувана на 8 април 2009 околко 3 сутринта тук!