Охльо-бохльо

Вчера бяхме на разходка. В ранния следобед беше валяло и докато минавахме през една градинка видяхме цяло "стадо" охлюви. Когато ги взехме в ръка, за да им се полюбуваме, те се скриха и не искаха да се показват. "Нормално" си викам аз... На връщане от разходката минахме през същото място и отново взехме едно охлювче да го разгледаме. Този се оказа много контактна личност. Без никакъв страх си развяваше рогцата пред нас, показа си устата (или поне аз мисля, че това беше уста) и се излегна в почти цялата си дължина върху черупката си. Ето няколко негови снимки. Има и други, но станаха много лоши, защото се опитвах да настроя камерата на телефона за оптимално качество.

Буквичката Х в небето над Пловдив

Вчера докато отивах по задължения, забелязах един хикс в небето. В началото си помислих, че са следи от самолет, ама после видях, че има и други тесни и продълговати облаци в небето...

Кой е шаврантия според Google?

Днес реших да потърся изображения в гугъл отговарящи на думата шаврантия... Помислих си, че първата страница ще бъде обсипана с чалга фурии, ама се оказах в грешка... не само, че такива почти липсваха, ами се появи един доста странен резултат... а именно: Николай Бареков от bTV. Странно, но факт...

Изкуството в чашка кафе... - Част 5

История с мравка - част 2

...

Мравчо погледна нагоре. Не виждаше краят на стената... беше толкова висока. За да я прехвърли щяха да са му нужни дни, месеци, може би години. Той нямаше толкова време. Часовникът яростно тиктакаше, а стрелките с равномерния си такт бързо отброяваха излитащото време. "Няма друг начин!", си каза Мравчо, посегна към торбичката, която винаги носеше със себе си, бръкна в нея и извади една каска. Щеше да го предпази от наранявания, докато изпълняваше замисъла си. Мравчо пъхна бързо главичката си в каската, затегна я и отстъпи назад. След това се засили и... БУМ! Кух удар отекна наоколо. Мравчо вдигна глава и със съжаление видя, че стената не бе помръднала. Дори не се беше появила нито една цепнатина. "Нищо...", рече си той и се засили отново и отново БУМ! Още един кух удар... и пак нищо. Но малката мравка беше упорита, засили се отново и заби каската в стената. Последва още един кух удар, но стената стоеше там - студена и непоклатима. Мравчо опита отново и отново, и отново... ударите ставаха все по-силни с всеки следващ. Мравчо, съсредоточен изцяло в това което прави, неуморно блъскаше каската в стената. И така след десетки тежки удари каската започна да се пропуква, ала Мравчо не забеляза това. Той не се интересуваше от нищо друго. Искаше само да бутне тази проклета стена, за да види пак тези две усмихнати очи, да ги докосне, да ги целуне... Засили се отново и поредното БУМ! Каската се разцепи на две, а стената все така безпощадно се извисяваше над него. Мравчо се засили пак. БУМ и тънка струйка кръв потече по лицето му. Той не я забеляза и се засили отново... и пак БУМ след БУМ... след БУМ. Кръв бе обляла цялото му лице, малки локвички се бяха образували под него. Но той не искаше да спре, чувстваше, че е близо и че може да бутне стената. "Само още едно БУМ и сигурно ще падне!", си каза той. Засили се, но се подхлъзна в собствената си кръв и тупна на земята. Опита се да се изправи, но краката му се разтрепериха и не успя да се задържи. "Дръж се! Ти си яко куче! Още малко!", изръмжа на себе си малката мравка. Изправи се и с натежали крака се приготви отново. Кръвта не спираше да се стича по черното му личице, а той се засили и тръгна, и ето стената приближава и най-накрая последното кухо БУМ... и Мравчо се строполи на земята неподвижен...

....