Въпроси без отговори

Седя си пред компютъра, обикаляйки из виртуалното пространство с надеждата тъжните мисли да се махнат от главата ми... но всъщност не искам да се махат, затова пиша тук. Толкова неща едновременно ми минават през главата, че дори не мога да се съсредоточа върху едно нещо. Мисля си за живота. За хубавото в него и за лошото в него. Обръщали ли сте внимание, че се сещаме за лошото, само когато то ни сполети, само когато го срещаме лице в лице, само когато то натъжава нашите сърца. Защо чак тогава си правим равносметка на това, какво ни се е случило? Защо чак тогава наистина разбираме, какво означават хубавите моменти? Сложни въпроси... дори философи като Аристотел и Кант не биха ми дали красноречив и ясен отговор. А аз търся отговорите в моята глава... главата на един обикновен студент. За съжаление отговри трудно ще намеря, защото тези въпроси пораждат не отговори, а нови и нови въпроси. Замислям се, всъщност обикновен човек ли съм или съм един уникален човек (надявам се да не го възприемете като суперлатив... нямам това предвид). Уникален с какво?!?

Твърде много въпроси и никакви отговори. Поне едно знам: Утре, когато тези въпроси вече ги няма, аз ще се боря за хубавото, за това, което ми дава радост. Не знам, дали страхът от тъгата е мотивиращият фактор в случая или е нещо съвсем друго, но знам, че аз ще опитам...

Още една драсканица

Направих я вчера, докато гледах филм. Започвам да си мисля, че не съм чак толкова голям инвалид в рисуването :p

А, къде е кошчето?!?

Излизам си аз днес по работа, качвам си се в автобуса от градския транспорт, таксувам се и си получавам билетчето. Дотук всичко е ОК! Стигнах до желаната спирка, приготвих се за слизане и щом вратите се отвориха - скок навън! Отново всичко е ОК (да не повярва човек)! Трябва да пресичам, свети зелено за пешеходците. Бързо се понасям по шосето, преминах трите платна на булеварда, но ме свари червеното, преди да успея да пресека платната за насрещното движение. Спирам се аз на тротоарчето и чакам търпеливо и се замислям, къде да си хвърля билетчето. На спирката не успях, дори не се замислих, защото бързах да не изпусна зеленото човече. И си казах "Е, то и от другата страна ще има кошчета!" Е, по - грешно твърдение от това до сега не бях правил. Оказа се, че от другата страна на булеварда (наложи се да го извървя почти целия) има точно 0 кошчета. Точно така - нула! А е един от основните в града (за съгражданите - бул. Източен от страната на стадион "Ботев"). Уж го правиха наскоро - преди 5-6 година максимум, но кошчета няма. Много неудобно. Носих си билетчето в ръката 15 минути. Накрая свих в една квартална пресечка и се освободих от "товара", които полетя към големия контейнер за битови отпадъци (и попадна точно в целта!). Мисълта ми е - бива ли такова нещо?!? През булеварда минават рейсове и непрекъснато слизат хора с билетчета пък и не само! Къде ще си изхвърля носната кърпичка ако ми се наложи? Или да си правя колекция от сополиви кърпички в джоба?!? Още един път ще кажа - страшно неудобно е за хора, които не искат да си хвърлят боклуците на тротоара!!!

Обаче едно ми направи впечатление - въпреки липсата на кошчета булевардът беше изключително чист! Или мислещите хора са станали повече, или чистачките са си свършили добре работата...