Влизам си аз в нета с намерението да направя редовния оглед на спортните новини. Ползвам sportal.bg. Поглеждам статия, която ми се струва интересна, зачитам се и... прочитам новата дума:
ФИЗИОТЕРАПИСТ
Днес сутринта гледах рекламата на Глобул, с която приканват всички абонати с предплатени карти да се регистрират. Рекламата съм я гледал доста пъти, но чак сега осъзнах, че съм прецакан! Аз като съвестен потребител на този вид услуга, се регистрирах далеч преди крайния срок. Сега от Глобул предлагат бонуси (безплатни минути май... не обърнах внимание) на закъснелите, за да се регистрират. А аз, съвестният потребител, нищо не получих нито секунда бонус.
Изводът е прост: Не спазвайте законите, иначе ще се чувствате прецакани като мен!
Ето линк за новия ми блог: ЦЪК!
Днес се наложи да правя ксерокопие на личната си карта. Влизам в споменатия в заглавието обект. Няма "Добър ден!" Да, вярно, че вънка си е мрачно, ама все пак... Та подавам си документа да го снимат и гледам насреща цените за копия. 0,10лв прочитам, отварям портфейла и бръквам за 10 стотинки, когато отсреща чувам "20 стотинки". Наложи се да давам хартийка, но и в това няма голямо значение. Подавам и една банкнота от 2 лева и получавам обратно 1,60. За миг се замислям... и решавам да не се правя за 20 стотинки (не че по принцип не бих, просто в момента не съм в настроение за никакви "конфликти"). Бързайки да свърша другото си задължение (пък и една друга мисъл е постоянно в главата ми) излезнах от магазина без да си прибера личната карта. След 5 минути се върнах да си я взема. На влизане бях посрещнат с думите: "Ти си взе копието, ама картата забрави..." Ама интонацията ми подсказва, че по-скоро си мислеше: "Леле, този е голям тъпак!"
Та, ето така бях обслужен днес в Office 1 Superstore. Останах недоволен.
Ех, скъпи ми приятелю. Докъде я докарах?!? Питам се, дали изгубих за винаги това, което смятах за смисъла на моя живот? ...или това е поредната игра на съдбата, искаща да провери, дали е остнало нещо човешко в мен? Поглеждам, там, някъде вътре в мен... уви... няма го или се е скрило в дълбините, уплашено от всичко това, което съм изговорил и направил. Поглеждам по-надълбоко с надеждата, че там ще намеря малко човещина там, изплашена, свита с някой ъгъл, но виждам само ярост, гняв... Гняв към света и към начина, по които се движи... но не! По-скоро е гняв към мен, гняв към моя свят, гняв към начина, по които задвижих моя свят. Всичко ми се струва безполезно заедно с тази агресия вътре в мен. Иде ми да сложа край... в буквалния смисъл на думата. Пламъкът на надеждата, които все още грееше леко в мен, вече угасва... а след него... след него никой не знае. Едно време се чудех, какво е имал предвид Хамлет като изрича:
