25 ноември 2009
21 ноември 2009
Ново блогче
Ето линк за новия ми блог: ЦЪК!
16 ноември 2009
07 ноември 2009
Как бях обслужен днес в Office 1 Superstore?
Днес се наложи да правя ксерокопие на личната си карта. Влизам в споменатия в заглавието обект. Няма "Добър ден!" Да, вярно, че вънка си е мрачно, ама все пак... Та подавам си документа да го снимат и гледам насреща цените за копия. 0,10лв прочитам, отварям портфейла и бръквам за 10 стотинки, когато отсреща чувам "20 стотинки". Наложи се да давам хартийка, но и в това няма голямо значение. Подавам и една банкнота от 2 лева и получавам обратно 1,60. За миг се замислям... и решавам да не се правя за 20 стотинки (не че по принцип не бих, просто в момента не съм в настроение за никакви "конфликти"). Бързайки да свърша другото си задължение (пък и една друга мисъл е постоянно в главата ми) излезнах от магазина без да си прибера личната карта. След 5 минути се върнах да си я взема. На влизане бях посрещнат с думите: "Ти си взе копието, ама картата забрави..." Ама интонацията ми подсказва, че по-скоро си мислеше: "Леле, този е голям тъпак!"
Та, ето така бях обслужен днес в Office 1 Superstore. Останах недоволен.
06 ноември 2009
Да бъдеш или да не бъдеш...
Ех, скъпи ми приятелю. Докъде я докарах?!? Питам се, дали изгубих за винаги това, което смятах за смисъла на моя живот? ...или това е поредната игра на съдбата, искаща да провери, дали е остнало нещо човешко в мен? Поглеждам, там, някъде вътре в мен... уви... няма го или се е скрило в дълбините, уплашено от всичко това, което съм изговорил и направил. Поглеждам по-надълбоко с надеждата, че там ще намеря малко човещина там, изплашена, свита с някой ъгъл, но виждам само ярост, гняв... Гняв към света и към начина, по които се движи... но не! По-скоро е гняв към мен, гняв към моя свят, гняв към начина, по които задвижих моя свят. Всичко ми се струва безполезно заедно с тази агресия вътре в мен. Иде ми да сложа край... в буквалния смисъл на думата. Пламъкът на надеждата, които все още грееше леко в мен, вече угасва... а след него... след него никой не знае. Едно време се чудех, какво е имал предвид Хамлет като изрича:
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшицете, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи -
не повече...